Рехабилитация на горна челюст в напреднала атрофия по метода за незабавно имплантиране и протезиране с бикортикални импланти. Туберо-птеригоидни импланти

През живота на човек в дисталните отдели на горната челюст се наблюдава едновременното действие на два фактора: постепенна атрофия на алвеоларните гребени вследствие най-често на хроничен пародонтит, както и експанзия на максиларните синуси. Тези два процеса се развиват в посока един срещу друг, което води до значителна загуба на кост в тези участъци. Това, както и по принцип лошото качество на костта в дисталната максила, създава значителни затруднения пред клиницистите в опитите им за рехабилитация на обеззъбена горна челюст чрез неподвижно фиксирани, имплантатно носени конструкции.

За преодоляването на тези затруднения през годините са се развили различни техники за изграждане на "нова кост", както и за избягване изобщо на поставянето на импланти в дисталните отдели на максилата. Според нас всички тези техники: синус лифт, all in 6, GBR и т.н. имат редица недостатъци, които не са в полза на пациентите.

Усвояването и прилагането на протоколите на базалната имплантология, както и включването на тубероптеригоидни винтове в лечебния протокол в частност, позволява всички, нуждаещи се от лечение обеззъбени пациенти, да бъдат лекувани по методите за незабавно имплантиране и протезиране, без изключение и възстановяването на адекватната им дъвкателна функция, както и приемлива естетика, в рамките на няколко дни, независимо от степента на атрофия на горна челюст.