През последните години се наблюдава непрекъснато развитие и усъвършенстване на класическите лечебни методи, както и създаването на нови лечебни практики. Този процес не е подминал и денталната имплантология, като част от денталната медицина.
Наред с отдавна прилагани, добре документирани и проследени техники, които дават добри резултати, като отсрочено или късно поставяне на зъбните импланти, отсрочено или късно натоварване на зъбните импланти, костни аугментации като „Синус лифт“, „GBR“ техниката и др., в последните десетилетия се развиват нови техники и протоколи като незабавното имплантиране с незабавно функционално натоварване на зъбните импланти.
Част от недостатъците на класическите протоколи в денталната имплантология са времето на изчакване за настъпване на т.нар. „биологична остеоинтеграция“, липсата на достатъчно обем и качество на естествена налична кост, което налага прилагането на различни техники на костна аугментация. Това, от своя страна, повишава допълнително времето на лечение, както инвазивността, съпътстващата морбидност и процента на усложнения, съпътстващи цялостното лечение с двучастови дентални импланти. Не на последно място, като усложнение, е т.нар. „периимплантит“, засягащ голям процент от двучастовите, „кореноподобни“ импланти с „активна“, грапава повърхност.